В България се срещат 17 вида змии от 6 семейства, което

...
В България се срещат 17 вида змии от 6 семейства, което
Коментари Харесай

17 вида змии в България, коя обаче е най-отровната?

В България се срещат 17 типа змии от 6 фамилии, което подрежда страната измежду челните места по брой типове на континента, твърди доцент Николай Цанков, зоолог в Националния природонаучен музей към Българска академия на науките.

За един тип – каменарката, няма удостоверение, че се среща у нас. Често този тип е споменаван и бъркан с пепелянката. Каменарките се срещат в Югозападна Европа на изток до Словения.

От змиите по нашите земи 5 типа имат способността да създават отрови, като единствено на 2 от тях отровата е релативно рискова за индивида – пепелянката и усойницата. Всички типове, срещащи се у нас, са предпазени и включени в разнообразни приложения на Закона за биологичното многообразие, споделя доцент Цанков, който изследва земноводните и влечугите, има над 60 изявления по тематиката и работи интензивно за разпространение и запазване на тези групи животни.

 Ивичест смок. Едър тип, достигащ до 175 см. Често се катери по дървета и шубраци, където през пролетта търси птичи яйца. Храни се и с гризачи. Среща се единствено в долината на р. Струма в южните елементи. Ивичест смок. Едър тип, достигащ до 175 см. Често се катери по дървета и шубраци, където през пролетта търси птичи яйца. Храни се и с гризачи. Среща се единствено в долината на р. Струма в южните елементи.
 Пепелянка. У нас доближава до към 85 см, мъжките са малко по-дълги. На върха на муцуната има “рогче ”. Среща се в цялата страна. Храни се главно с гризачи и гущери. Отровата може да е рискова за човек, само че единствено в изключителни случаи е смъртоносна. Пепелянка. У нас доближава до към 85 см, мъжките са малко по-дълги. На върха на муцуната има “рогче ”. Среща се в цялата страна. Храни се главно с гризачи и гущери. Отровата може да е рискова за човек, само че единствено в изключителни случаи е смъртоносна.
 Черноврата стрелушка. Рядък тип, в Европа се среща единствено по нашето Южно Черноморие и прилежащите елементи на Европейска Турция. Много бърза змия, което оказва помощ да лови гущери, които са главната храна. Черноврата стрелушка. Рядък тип, в Европа се среща единствено по нашето Южно Черноморие и прилежащите елементи на Европейска Турция. Много бърза змия, което оказва помощ да лови гущери, които са главната храна.
 Смок мишкар. Едър тип, достигащ до 180 см. Често навлиза в селища, с цел да търси храна. Допреди век е именуван “смок домошар ”, тъй като ловял гризачите в плевните. Смок мишкар. Едър тип, достигащ до 180 см. Често навлиза в селища, с цел да търси храна. Допреди век е именуван “смок домошар ”, тъй като ловял гризачите в плевните.
 Котешка змия. Тази тип, достигащ рядко до 110 см, е измежду смоковите, които могат да създават отрови, които не са рискови за индивида! Отровата му е задоволителна за улавянето на дребни гущери, които са главната му плячка. Има нощна и сумрачна интензивност и рядко може да бъде забелязана денем. Среща се по долините на реките Струма и Арда. Котешка змия. Тази тип, достигащ рядко до 110 см, е измежду смоковите, които могат да създават отрови, които не са рискови за индивида! Отровата му е задоволителна за улавянето на дребни гущери, които са главната му плячка. Има нощна и сумрачна интензивност и рядко може да бъде забелязана денем. Среща се по долините на реките Струма и Арда.
 Вдлъбнаточел смок. Има жлези, произвеждащи отрови, който са смъртоносни са главната му храна - гризачи, дребни птици, гущери и други змии. Отровата му не е рискова за индивида, както и за други едри животни. Среща се в Южна България. Вдлъбнаточел смок. Има жлези, произвеждащи отрови, който са смъртоносни са главната му храна – гризачи, дребни птици, гущери и други змии. Отровата му не е рискова за индивида, както и за други едри животни. Среща се в Южна България.
 Тънък стрелец (стрелушка). Дължи името си на елегантния си външен тип - до 150 см. Движи се бързо и това му оказва помощ да преследва гущери. Среща се в Южна България. Тънък стрелец (стрелушка). Дължи името си на елегантния си външен тип – до 150 см. Движи се бързо и това му оказва помощ да преследва гущери. Среща се в Южна България.
 Червейница. Най-малката наша змия прекарва по-голяма част от живота си подземен. Дълга е до 30 см. Храни се най-често с ларви на мравки. Среща се в Южна България. Червейница. Най-малката наша змия прекарва по-голяма част от живота си подземен. Дълга е до 30 см. Храни се най-често с ларви на мравки. Среща се в Южна България.
 Остромуцунеста усойница. У нас не е намирана от 1934 година на Люлин планина. Предпочита пасища и ливади. Отровата не е рискова за индивида. Остромуцунеста усойница. У нас не е намирана от 1934 година на Люлин планина. Предпочита пасища и ливади. Отровата не е рискова за индивида.
 Змия пясъчница (турска боа). Този представител е непосредствен родственик на тропическите бои, само че се е приспособил към живот подземен. Дребен тип, у нас рядко доближава 75 см. Предпочита рохки, песъчливи почви. Рядко излиза на повърхността. Храни се с дребни гризачи и гущери. Змия пясъчница (турска боа). Този представител е непосредствен родственик на тропическите бои, само че се е приспособил към живот подземен. Дребен тип, у нас рядко доближава 75 см. Предпочита рохки, песъчливи почви. Рядко излиза на повърхността. Храни се с дребни гризачи и гущери.
 Леопардов смок. Достига до 105 см. Има доста красива шарка от червеникави петна на бледен декор. Рядко се появява денем. Този тип се среща единствено по долината на Струма и на места в региона на Южното Черноморие. Леопардов смок. Достига до 105 см. Има доста красива шарка от червеникави петна на бледен декор. Рядко се появява денем. Този тип се среща единствено по долината на Струма и на места в региона на Южното Черноморие.
 Пъстър смок. Малките на този тип наподобяват доста на тези на ивичестия смок. Възрастните доближават до 180 см. Пъстър смок. Малките на този тип наподобяват доста на тези на ивичестия смок. Възрастните доближават до 180 см.
 Голям стрелец. Най-дългата наша змия. Достига до 210 см. Името си дължи на това, че когато е притиснат и няма път за бягство, нападна. Храни се с разнообразна храна: дребни бозайници и птици, гущери, други змии. Среща се в съвсем цялата страна, като заобикаля средно- и високопланинските региони. Тази красива змия е една от най-честите жертви на пътния трафик. Голям стрелец. Най-дългата наша змия. Достига до 210 см. Името си дължи на това, че когато е притиснат и няма път за бягство, нападна. Храни се с разнообразна храна: дребни бозайници и птици, гущери, други змии. Среща се в съвсем цялата страна, като заобикаля средно- и високопланинските региони. Тази красива змия е една от най-честите жертви на пътния трафик.
 Обикновена (жълтоуха) водна змия. Достига до към 130 см. Има присъщи светли петна в задната част на главата. Храни се главно с жаби, заради което постоянно се среща край водоеми. Много рядко навлиза и в крайбрежните зони на Черно море. Водните змии имат присъща защитна реакция - вместо да хапят, те изхвърлят от клоаката си мощно смрадлив секрет, с който се надяват да отхвърлен нападателите си. Срещат се в цялата страна, в това число и в среднопланинския пояс. Обикновена (жълтоуха) водна змия. Достига до към 130 см. Има присъщи светли петна в задната част на главата. Храни се главно с жаби, заради което постоянно се среща край водоеми. Много рядко навлиза и в крайбрежните зони на Черно море. Водните змии имат присъща защитна реакция – вместо да хапят, те изхвърлят от клоаката си мощно смрадлив секрет, с който се надяват да отхвърлен нападателите си. Срещат се в цялата страна, в това число и в среднопланинския пояс.
 Медянка. Този малък представител на смоковите доближава до 80 см. Има много разнообразно оцветяване, което може да е кафеникаво, сивкаво, червеникаво или жълтеникаво със или с по-слабо забележими тъмни петна по гърба. На главата, изключително младите екземпляри, имат особено мрачно леке. Въпреки дребните си размери при хващане постоянно хапе. Храни се с гущери, а по-едрите екземпляри - и с гризачи. Среща се съвсем в цялата страна - от най-ниските елементи до субалпийската зона. Медянка. Този малък представител на смоковите доближава до 80 см. Има много разнообразно оцветяване, което може да е кафеникаво, сивкаво, червеникаво или жълтеникаво със или с по-слабо забележими тъмни петна по гърба. На главата, изключително младите екземпляри, имат особено мрачно леке. Въпреки дребните си размери при хващане постоянно хапе. Храни се с гущери, а по-едрите екземпляри – и с гризачи. Среща се съвсем в цялата страна – от най-ниските елементи до субалпийската зона.
 Усойница. Има присъща зигзагообразна линия на гърба. Среща се главно в планините. Отровата е с по-високо наличие на невротоксини спрямо тази на пепелянката. При случай външните прояви на организма на човек са по-слабо изразени. Инцидентите с усойници са доста по-редки. Усойница. Има присъща зигзагообразна линия на гърба. Среща се главно в планините. Отровата е с по-високо наличие на невротоксини спрямо тази на пепелянката. При случай външните прояви на организма на човек са по-слабо изразени. Инцидентите с усойници са доста по-редки.

plovdiv24.bg

Източник: vijti.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР